...

"Love is the answer, but while we're waiting, sex raises some pretty good questions..."

сряда, 30 юни 2010 г.

Моята муза...

Нямам муза. Никаква. Ама грам! Ако трябва да съм честна, живота ми напоследък е по-скоро някакво пребиваване с първичен привкус, инстинкти и цели. Ден да мине, друг да дойде, както се казва. Още сутринта, докато обмислям пъклени планове как да накарам проклетата аларма да спре завинаги, още преди да съм се измъкнала изпод топлите чаршафи и да съм отлепила криво-ляво поне едното си око вече се улавям че мисля колко време остава до нощта, когато пак ще съм в топлите прегръдки на...любимото ми бахрейнско одеало ;) Ха - ха. Егати.
Нямам търпение да си направя едно дъъъълго кафе с мляко, докато внимателно влагам всичките си усилия да се приведа в някакъв (що-годе приемлив за човешкия род) вид. Най-после потеглям към офиса. Закъснявам, естествено. В успиването имам орден "Стара планина" 1 степен, без конкуренция съм просто. Как да обясня обаче, че това моето не е просто успиване, а истинска апатия, липса на каквото и да било желание за каквото и да е. Просто нищо не ми се прави, с никого не ми се среща, никъде не ми се ходи. Това е то. Така сме ние, "творческите натури"... Знам, прилича на добрата стара депресия, но не е. Просто... Няма ми я музата. Захвърли ме някъде там в ъгъла на битието си и за пореден път ме остави на доизживяване. Е да, от време на време ми подхвърля скришом по някой къшей хляб и вода, колкото да си поддържам жизнените функции, но...дотам. Казва, че няма време за мен в момента, заета е. Та...в момента Музата тича по други задачи, вее си гривата някъде и несъзнателно, но неизменно, малко по малко, с тънки пръсти опъва струните в сърцето ми, от които знае, че най-много го е страх и най-много го боли. А пък то, горкото, е съвсем взело-дало вече. Няма никаква представа на кого и в какво да вярва. Пълна мъгла. "Total eclipse of the heart", както пее уелската Тони Димитрова ;). А пък тя, музата ми, най-обича да си играе с него - ту го взема в шепи и го стопля така, както само тя може, ту й писне, и реши да го подритне някъде там сред другите вехтории в килера...
Моята муза... Липсва ми. Искам си я. Без нея е някакво никакво.
Моята муза, с име на мъж.

Януари 2010

Обичам...



Обичам да вървя пеш, сама, когато въздухът е напоен с уханието на есен...
Обичам морето - винаги, силно и по всяко време.
Обичам навън да вали, а аз да съм сгушена в прегръдките му.
Обичам да усещам ударите на сърцето му.
Обичам да нося пръстените си винаги на дясната ръка.
Обичам червено вино.
Обичам да бъда сама в къщи и да слушам силна музика.
Обичам лятото, тогава се чувствам истински жива.
Обичам да чета.
Обичам ягоди. Без сметана!
Обичам да правя секс на светлина от свещ.
Обичам ината си.
Обичам Гърция...
Обичам да стоя на моста в Бургас и просто да се взирам в необятната морска коприна.
Обичам очите му.
Обичам да пия кафето си в голяма чаша.
Обичам аромата му да е първото нещо, което вдишвам сутрин.
Обичам да купувам всякакви неща за квартирата ми, които я превръщат в топъл и уютен дом.
Обичам да готвя.
Обичам да живея.
Обичам да съм силна.
Обичам да побеждавам.
Обичам да бъда загадка.
Обичам да усещам как Ally кротко спи сгушена в мен, свита на клъбце, защото аз съм й всичко.
Обичам морските деликатеси.
Обичам Нова Година.
Обичам когато мъж ме кара да се чувствам истинска жена.
Обичам парфюма му.
Обичам да не губя самообладание.
Обичам да целувам.
Обичам хората със стил и вкус.
Обичам да съм влюбена.
Обичам подаръците.
Обичам да съм различна.
Обичам да се чувствам обичана.
Обичам ... да обичам!

Септември '2009

Because of you...

Заради теб...заради всичко, което ми даде, заради всичко което ти дадох...
Заради това, което ще остане, когато всичко свърши, и когато споменът за мен ще бъде само в дъха на виното, в солта на морето, в смеха на порасналите ти деца, в парещата целувка на лятното слънце.
Заради теб...за всичко, което си ми казвал, заради всичко което съм ти казвала...
Заради цялата нежност, с която те обгръщах, заради сърцето, което ти подарих...
Заради дните, които осмислих, заради дните които осмисли...
И заради тези, в които държах ръката ти и в които с една мила дума те карах отново да се чувстваш обичан и значим...
Заради утрините с дъх на кафе, и ухаещите на запалена канелена свещ вечери с вкус на вино...
Заради кадифето в очите ти, заради пролетта в очите ми... Заради чувството да се сгуша в теб и да усещам как пулсът ти се слива с моя...
Заради начина, по който ме гледаш и заради отражението си, което виждам в очите ти...
Заради ръцете ти, заради сърцето ти...
Заради всичко това...светът е красив. Светът е красив, защото...те има!

Февруари '2010

300 грама


Пак съм аз. С моите среднощни пълнолудия и любови по никое време. Знаеш ли колко тежи сърцето? По принцип. Чисто физически - без угризенията, гузната съвест, без болките и разочарованията. Точно 300 грама. Реших да дарявам - 50 за един, 100 за друг, 10 за трети - по приоритети, нищо лично.
Но как, по дяволите, да го разделя, когато цялото е твое? До последния грам.

Октомври 2009

понеделник, 28 юни 2010 г.

Пластилин


Когато те гледам понякога си мисля колко съм те променила... Неволно. Както късчето пластилин, което като дете с леки и несъзнателни движения превръщах в прекрасна фигурка, така през всички тези години превръщах теб в превъплъщение на наивно детските си идеали... И те обичах... И те обичам... Моделирах те без да го искам, без да го търся и да го правя целенасочено. И те слушам. Винаги. Много внимателно. Когато говориш, долавям моите думи, моето иронично понякога чувство за хумор, моите мимики, моите недоизказани изречения дори. Нима това те плаши? Недей...спи спокойно...всичко е един затворен кръг. Толкова много съм попила от твоята същност, че донякъде съм се превърнала в твой огледален образ с женско име.
Помниш ли, веднъж ти бях казала...аз имам нужда от теб точно толкова, колкото и ти имаш нужда от мен. Знаеш ли...щастлива съм, защото аз съм ТЕБ, точно толкова, колкото ти си МЕН. Неизменно.

Октомври 2009