Заради теб...заради всичко, което ми даде, заради всичко което ти дадох...Заради това, което ще остане, когато всичко свърши, и когато споменът за мен ще бъде само в дъха на виното, в солта на морето, в смеха на порасналите ти деца, в парещата целувка на лятното слънце.
Заради теб...за всичко, което си ми казвал, заради всичко което съм ти казвала...
Заради цялата нежност, с която те обгръщах, заради сърцето, което ти подарих...
Заради дните, които осмислих, заради дните които осмисли...
И заради тези, в които държах ръката ти и в които с една мила дума те карах отново да се чувстваш обичан и значим...
Заради утрините с дъх на кафе, и ухаещите на запалена канелена свещ вечери с вкус на вино...
Заради кадифето в очите ти, заради пролетта в очите ми... Заради чувството да се сгуша в теб и да усещам как пулсът ти се слива с моя...
Заради начина, по който ме гледаш и заради отражението си, което виждам в очите ти...
Заради ръцете ти, заради сърцето ти...
Заради всичко това...светът е красив. Светът е красив, защото...те има!
Февруари '2010
Няма коментари:
Публикуване на коментар