Когато те гледам понякога си мисля колко съм те променила... Неволно. Както късчето пластилин, което като дете с леки и несъзнателни движения превръщах в прекрасна фигурка, така през всички тези години превръщах теб в превъплъщение на наивно детските си идеали... И те обичах... И те обичам... Моделирах те без да го искам, без да го търся и да го правя целенасочено. И те слушам. Винаги. Много внимателно. Когато говориш, долавям моите думи, моето иронично понякога чувство за хумор, моите мимики, моите недоизказани изречения дори. Нима това те плаши? Недей...спи спокойно...всичко е един затворен кръг. Толкова много съм попила от твоята същност, че донякъде съм се превърнала в твой огледален образ с женско име.
Помниш ли, веднъж ти бях казала...аз имам нужда от теб точно толкова, колкото и ти имаш нужда от мен. Знаеш ли...щастлива съм, защото аз съм ТЕБ, точно толкова, колкото ти си МЕН. Неизменно.
Октомври 2009
Няма коментари:
Публикуване на коментар