Моята муза...

Нямам муза. Никаква. Ама грам! Ако трябва да съм честна, живота ми напоследък е по-скоро някакво пребиваване с първичен привкус, инстинкти и цели. Ден да мине, друг да дойде, както се казва. Още сутринта, докато обмислям пъклени планове как да накарам проклетата аларма да спре завинаги, още преди да съм се измъкнала изпод топлите чаршафи и да съм отлепила криво-ляво поне едното си око вече се улавям че мисля колко време остава до нощта, когато пак ще съм в топлите прегръдки на...любимото ми бахрейнско одеало ;) Ха - ха. Егати.
Нямам търпение да си направя едно дъъъълго кафе с мляко, докато внимателно влагам всичките си усилия да се приведа в някакъв (що-годе приемлив за човешкия род) вид. Най-после потеглям към офиса. Закъснявам, естествено. В успиването имам орден "Стара планина" 1 степен, без конкуренция съм просто. Как да обясня обаче, че това моето не е просто успиване, а истинска апатия, липса на каквото и да било желание за каквото и да е. Просто нищо не ми се прави, с никого не ми се среща, никъде не ми се ходи. Това е то. Така сме ние, "творческите натури"... Знам, прилича на добрата стара депресия, но не е. Просто... Няма ми я музата. Захвърли ме някъде там в ъгъла на битието си и за пореден път ме остави на доизживяване. Е да, от време на време ми подхвърля скришом по някой къшей хляб и вода, колкото да си поддържам жизнените функции, но...дотам. Казва, че няма време за мен в момента, заета е. Та...в момента Музата тича по други задачи, вее си гривата някъде и несъзнателно, но неизменно, малко по малко, с тънки пръсти опъва струните в сърцето ми, от които знае, че най-много го е страх и най-много го боли. А пък то, горкото, е съвсем взело-дало вече. Няма никаква представа на кого и в какво да вярва. Пълна мъгла. "Total eclipse of the heart", както пее уелската Тони Димитрова ;). А пък тя, музата ми, най-обича да си играе с него - ту го взема в шепи и го стопля така, както само тя може, ту й писне, и реши да го подритне някъде там сред другите вехтории в килера...
Моята муза... Липсва ми. Искам си я. Без нея е някакво никакво.
Моята муза, с име на мъж.

Януари 2010